Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Беглецът, който  покори Европа два пъти

Беглецът, който покори Европа два пъти

28-05-2011 Джонатан У??ЛСЪН Guardian.co.uk

Само 25 футболисти са печелили КЕШ с източноевропейски отбор. Миодраг Белодедич е единственият, който го направи и със Стяуа преди 25 години, и с Цървена звезда преди 20. Между двата триумфа румънският либеро, известен още като Елена заради елегантния си стил, е осъден на 10 години затвор заради дезертьорство.

Днес Белодедич живее в Букурещ и работи с юно??еската формация на Румъния. Скромен човек, той предлага да се срещнем в бар, за да гледаме заедно мач от ШЛ. Пристига, облечен в дънки и черна тениска – нищо, по което да личи, че е знаменитост. Роден е в село Сокол, близо до границата с Югославия в семейство на сърби. Талантът му е забелязан рано и на 17 години е привлечен в ??колата Лучяфарул, в който се събират най-добрите деца от Румъния. Година по-късно го купува Стяуа. „Когато пристигнах, отборът бе доста стар и не бе печелил титлата от 6 години – разказва Белодедич. – ??зпитва??е трудности и в първенството, и в евротурнирите. Ре??иха да изпратят скаути навсякъде и аз бях късметлия, че ме забелязаха. Шефовете искаха да направят нов отбор – млад и силен. Смяната на поколенията стана между 1982-а и 1984-а.”
Без съмнение обаче най-значимият трансфер е този на … Валентин Чау??еску – синът на диктатора Николае, който идва в клуба през 1983-а. „Това много ни помогна. Той обича??е футбола и бе пример за играчите. Бе учтив, говоре??е приятелски, не се бърка??е в тактиката и не поучава??е играчите. Той бе връзката между отбора и генералите. Когато Валентин бе на трибуните, бяхме сигурни, че съдията няма да ни ощети, особено когато играем срещу Динамо – отбора на Секуритате”, спомня си Белодедич.
Отборът се развива добре, но популярният треньор Емерих Йеней изненадващо е сменен от Флориан Халагян – на??умял специалист през 70-те, постигнал успехи с Ардже?? Питещ. „Тимът тръгна зле при новия треньор, защото той не подхожда??е на тима. Доведе няколко играча, а аз и Гаврил Балинт бяхме извадени от първия отбор. Халагян просто не става??е за столичен клуб, стилът, който налага??е, бе доста остарял. При него не вървяха късите пасове, трябва??е да играем като британци – с дълги топки. Макар да бях защитник, аз обичах да правя играта – никога не ритах топката силно напред. При Йеней бе различно – залага??е се на атакуващ футбол, който бе приятен за окото”, разказва Миодраг.
Халагян се задържа на поста само два месеца, преди Йеней да се върне и да изведе Стяуа до първа титла от 7 години, което осигурява на тима участие в КЕШ. „Не сме мислили, че ще спечелим купата. По време на комунизма бяхме доста затворени. Не бяхме гледали Милан или Ливърпул, просто защото не ги даваха по телевизията. ??махме обаче късмет, че тогава английските отбори не бяха допуснати до турнира заради „Хейзъл”, добавя Белодедич.
В Европа Стяуа отстранява датския Вейле, после оцелява в калта срещу Хонвед и на замръзналия терен на финландския Лахти. Едва когато побеждават Андерлехт (3:0 у дома и 0:1 като гост) на полуфиналите, в тима осъзнават колко са добри. Дори тогава обаче задачата изглежда непосилна, тъй като предстои сблъсък с Барселона, и то в Севиля. „Едва ли някой си е мислил, че можем да победим – признава Белодедич. - Бяхме млади момчета, пълни с енергия, може би това липсва??е на Барселона. Вероятно и те са си мислели, че ще ни бият с лекота и не са били концентрирани”.
В известен смисъл това прави задачата на Стяуа по-лесна. Никой не иска от тима да атакува, важно да е държи топката. „В главата си знаех как искам да протече мача. Емоциите бяха силни, но някак си успях да ги потисна. Видях, че в хода на мача съперникът се изнерви, лицата им станаха жълти, все едно са умрели. Бях доста изненадан”, спомня си бранителят. Предчувствайки опасността, Йеней прави майсторска смяна – пуска 36-годи??ния помо??ник-треньора Ангел Йорданеску, който цял сезон не е играл и минута. „Той успя да ни успокои. Много го обичахме, искахме да спечелим заради него. Бе??е ни за пример”, споделя Белодедич.
Стяуа устисква до дузпите. Там Маджяру и Бьолони пропускат, но и четирите удара на Барселона са спасени от вратаря Хелмут Дукадам. „Той бе много добър на дузпи. На тренировки се хваща??е на бас с нас дали ще му вкараме наказателен удар. Бе едър и с дълги ръце – идеален за дузпи”, допълва Белодедич.
Когато Лакату?? и Балинт вкарват от бялата точка за 2:0, мечтата се превръща в реалност. ??грачите на Стяуа не могат да усетят това в първия миг, защото на стадиона има само 40 румънци. Първоначално трябвало да са 200, но Секуритате отказва да пусне 160. „Когато испанската публика си тръгна, видяхме, че на трибуните има??е около 50-ина румънци – спомня си Миодраг. – На летището в Букурещ вече бе различно. Бяхме ??окирани, дори революцията през 1989-а не успя да изкара толкова много хора по улиците.”
Самият Белодедич обаче не е на върха на щастието. „Не харесвах режима на Чау??еску – казва той. - На футболистите не се позволява??е да отидат в чужбина, а аз исках да играя в любимия си клуб – Цървена звезда. Можех да стигна и до ??талия, но сърцето ми посочи Белград. Нямах ни най-малка представа, че ще избухне революция”. ?? Миодраг

ре??ава да избяга

което изисква сериозна подготовка. „Когато футболистите пътуваха за мач в чужбина, ни раздаваха паспортите на летището, а на връщане ни ги прибираха. Аз поисках от Валентин Чау??еску и от Йон Александреску – генералът, който управлява??е клуба – да ми дадат паспорта. Обясних, че майка ми има разре??ение да отиде в Югославия, за да види роднините си, а аз трябва да я придружа. Отидохме до границата в една студена сутрин. По това време на годината реката не е пълноводна и граничарите патрулираха начесто. Аз обаче знаех графика им, а и сестра ми, която ни чака??е от другата страна, ни помогна”, разказва футболистът.
Това е първата стъпка, но трудностите не свър??ват дотук. „Югославяните ми казаха, че могат да ми дадат политическо убежище. Аз се притеснявах, защото имах военен чин - както всички от Стяуа по онова време”, добавя Миодраг. Технически, той се превръща в дезертьор и по тази причина е осъден на 10 години затвор. Присъдата е отменена едва след революцията.
Белодедич отива да гледа мач на Звезда, като обръща специално внимание на либерото Бо??ко Джуровски. „Той бе клубна легенда, но бе минал зенита си. Знаех колко може и не бях притеснен. Бях гледал мачове на Звезда още от дете - те винаги са имали проблеми с този пост”, разказва Миодраг. Не след дълго той чука на вратата на спортния директор на клуба. „Влязох и го попитах дали имат нужда от играч. Обясних кой съм и откъде идвам.

Повторих го ??ест пъти

а той само ме гледа??е и не може??е да разбере. После изведнъж се сети кой съм”, добавя той.
Ф??ФА забранява на Белодедич да играе футбол за една година, тъй като е нару??ил договора си със Стяуа. През 1989/90 той вече е част от отбора, който става ??ампион, а година по-късно триумфира и в Европа. Най-паметният мач за него обаче не е финалът в Бари, а полуфиналите срещу Байерн (2:1 навън и 2:2 в Белград). В първия двубой в Мюнхен от него започва атаката, минала през Просинечки и Бинич, преди Панчев да се разпи??е за 1:1. „Още помня един момент от реван??а в Белград, когато трябва??е да пазя Клаус Аугенталер. При един корнер се държахме взаимно, когато изведнъж яката около врата му падна в ръката ми. Не знаех какво да правя с нея, а и той бързо се върна в защита. Когато му я върнах при следващата ситуация, той ме погледна с изражение, от което не разбрах дали искам да ми благодари или да ме удари”, разказва Миодраг.
Звезда печели с общ резултат 4:3, като Аугенталер си вкарва автогол в 90-ата минута на реван??а. На финала срещу Марсилия в Бари се стига до дузпи, като Белодедич вкарва от бялата точка, а Стеван Стоянович хваща удара на Аморос. Цървена звезда печели, но скоро след това избухва гражданската война, довела до разпада на Югославия. „Може??е да сме №1 в Европа още дълги години”, съжалява Белодедич.
Оттогава източноевропейски отбор не е стигал до финал в турнира. Остава само един въпрос. Ако Стяуа`86 играе срещу Звезда`91, кой ще спечели? „А аз за кой отбор ще играя”, отвръща Белодедич.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар