Барса губи властта

Реал вече има 6 точки аванс и политически съюзник


Новият премиер Мариано Рахой се още не е стъпил в Монклоа, а вече се усещат промени. Настъпва нова ера, властта се сменя – и в парламента, и на терена. Така поне е на теория. Казват, че не бива да се смесват футболът и политиката, но в Испания това често изглежда невъзможно. Търсенето на политическо обяснение за спортни успехи и провали е константа. Когато става дума за битка със същинско значение като Мадрид срещу Барселона, това е неизбежно.
Събота, 20 ноември, Народната партия спечели изборите, поемайки властта за пръв път от 2004 г. насам. Извън властта остава Социалистическата партия и нейният лидер, фенът на Барселона - Хосе Луис Сапатеро. Седмица по-късно корицата на безплатния каталунски спортен вестник Ел 9 гласи: “Реал Мадрид става все по-силен”. И продължава: “Рахой, който сам се определя като мадридист, вкарва в правителството Народната партия, с която президентът на Реал Флорентино Перес винаги е поддържал близки и ползотворни взаимоотношения. Сапатеро го няма. Има ли все още Барселона надежди за титлата? А тази седмица Мадрид води дори при букмейкърите: за първи път от 3 години насам е фаворит.
Както се досещате, Ел 9 не бе единственият, който направи такъв паралел. Това донякъде бе като ритник в зъбите. Да се връщаме близо век назад е безсмислено. По време на Втората испанска република Реал взе 2 титли, преди десницата да спечели изборите през 1933-а; Барса остана с празни ръце. През най-тежките години на диктатурата (1939-53) Мадрид не взе нищо; докато Барса триумфира 5 пъти. След смъртта на Франко пък бяха нужни 10 години на Барселона, за да се пребори за нова титла и още 6 за следваща; а Мадрид печели лигата през 1976, 1978, 1979 и 1980.
И все пак - през март 2004-а Реал се бе запътил към требъл. Поне ако вярвате на мадридската преса, а не бива. След това се случиха бомбените атентати, Народната партия загуби изборите и нещата за Реал започнаха да се объркват. Провалът започна; Валенсия го победи, Барселона го задмина и окупира върха. По време на управлението на социалистите Мадрид спечели 2 титли – а при този клубен президент, едва ли сте мислели, че ще спечелят и толкова – докато Барселона ликува 5 пъти.
Сега, по-малко от седмица след изборната победа на десницата, разликата вече се усеща. “Новият премиер се казва Реал Мадрид”, написа Ди Стефано в колонката си. Това е едното обяснение. Другото е късметът. А третото е, че изобщо не се задава промяна: в края на краищата, това са 6 точки, а е едва ноември.
В събота Барселона бе победен от Хетафе, въпреки че владееше топката в 70% от времето и отправи 14 удара повече, 7 от които в рамката при едва 1 за домакините. Голът на Хетафе падна след корнер, а в края попадение на Меси бе отменено заради засада, малко по-късно негов шут

се отклони от гредата за 8-и път

този сезон. Това бе първа загуба за Барселона във всички турнири – серията без поражение продължи 27 срещи от април насам. Това бе и първият път, в който не съумя да се разпише като гост, след като го стори 43 мача поред. “Някои хора вече приготвиха фойерверките”, започна Дани Алвеш. Гуардиола добави: “Те са начело в момента, за щастие още имаме време. Първенството не е свършило...”
Това е така. Но шест точки са сериозна разлика и само късметът не може да обясни промяната. Каталунските вестници настояват, че Барселона може да постигне обрат, дриймтимът на Кройф направи точно това. Но времената бяха други. Под ръководството на Гуардиола Барселона никога не е изоставал на повече от 2 точки зад Мадрид. А шест е значителна преднина в лига, в която, за да спечелиш, обикновено са нужни повече от 90 – Реал не успя последните два сезона, събирайки съответно 92 и 96. Дори и най-малката грешка сега може да значи провал, тъй като границите между отборите стават все по-тънки. През целия минал сезон Барселона изпусна едва 18 точки (4 от тях, след като си бе осигурил титлата) – тази година вече се сбогува с 11. Тогава Реал не можа да вземе общо 22 от точките през кампанията. В годината, в която Дриймтимът отмъкна титлата от Мадрид в последния кръг, опонентите им спечелиха само веднъж навън през втория полусезон.
Победа за Барселона в Ел Класико би скъсила преднината на три точки; загуба ще даде на Реал Мадрид 9 точки аванс на върха – ето това ще е наистина колосална разлика. За Барса победата в дербито не е възможност, а задължение. “Възможностите ни за грешки се изчерпаха”, каза Алвеш. Тази година първото Ел Класико е на „Бернабеу”, не на „Камп Ноу”, а преди загубата от Хетафе този уикенд, Барселона вече направи равенства като гост на Билбао и Реал Сосиедад. Единствените им победи далеч от дома бяха в Хихон и Гранада – и двете с по 1:0. Пуйол не игра в събота – също както при предишните 7 загуби на отбора; без него се усеща липса на агресивност и концентрация.
Барселона не играе по начина, по който го правеше преди. Владението на топката се е увеличило – средно 72,44% този сезон, сравнено с 69% и 68% в предишните два, но броят на нанесените удари е намалял, също както и точността на изстрелите. Това се случи и миналия сезон – финалът за Кралската купа, когато Меси бе в най-слабата си форма, е подобен пример, но сега този факт е по-притеснителен за каталунците. Меси е толкова невероятен, че може да пренебрегнем някои проблеми, но те все пак съществуват. Концентрирането на играта около Меси е един от факторите, които притискат Барселона, Някои ограчи остават извън плановете, както се случи преди с Тиери Анри. Отсъствието на контузения Педро се усеща, докато включването на Исаак Куенка може да се окаже важен коз заедно със завръщането на Алексис Санчес. И все пак това не е от толкова голямо значение далеч от дома.
Да се говори за план Б, е начин да се отвлече вниманието, но на Барса му липсва разнообразие - особено без Андрес Иниеста. Проблемът е именно в разнообразието.

13 различни стартови състава

в 13 мача преа сезона - това води до несигурност при статичните положения. Алвеш призна: “Ние сме група джуджета и трябва да направим нещо по въпроса.” Гуардиола говореше за използването на трима в защита като начин да се атакува повече и да не се допускат толкова атаки, но тази система не винаги е успешна. Отборът играе с един нападател, с фалшива деветка и още две фалшиви деветки. Решенията на Пеп не винаги се оказват успешни.
Стилът на игра на Барса изисква скорост, наситеност и агресивност. И идентичност, която точно сега липсва на Барса. През август Гуардиола даде по-дълга почивка на играчите и сега отборът изглежда мързелив. След три години на успешна предсезонна подготовка, включително и с националните състави, този път тимът получи почивка, но кампанията започна със Суперкупите на Европа и Испания, за които каталунците едва се бяха подготвили. А предстои и световно клубно първенство. Отборът разиграва все по-бавно, а и имаше цели 17 контузии до момента.
Умората е както психическа, така и физическа. Нещата, които хората забравиха при последните триумфи на Барселона в Примера и ШЛ, бе емоционалната издръжливост на играчите. В повечето шампионати можеш да си позволиш да изпуснеш точки срещу някои от преките си конкуренти. В повечето шампионати само 1 загуба в 13 мача би бил невероятен старт на сезона. Но това не са повечето шампионати и това не са повечето конкуренти. В този случай срещу Барселона се изправя Реал Мадрид - отбор, разполагащ с удивително разнообразие в играта, сила в дълбочина, талант, темперамент, агресивност, скорост, прецизност, по-добър контрол, от когато и да било и шест точки преднина. А, и съюзник на власт.