БФС създава хаос и безредие

Чиновниците от Иван Асен 2 се превръщат в неволни съучастници на футболни престъпления



Зима е, футболът в България е напълно замрял, но това не пречи в публичното пространство да се тиражират поредните безумни казуси със съучастието на футболния съюз. Едва ли има друга държава, дори със статут на бандустан, в която да се пораждат толкова много проблеми от чисто административен характер. Няма друго място в Европа, а вероятно и в света, където да се произвеждат толкова много спорни казуси. А това пък поражда естествения въпрос има ли въобще у нас някакво футболно законодателство, някакъв общ футболен закон, който да важи за всички участници в процеса. Нормативна база с която всички да се съобразяват, и пристъпването и да води до неизбежни наказателни санкции.
Повече от странно е да се създава прецедент, втория във временното класиране буквално да открадне играч от третия в подреждането. Същият да бъде представен официално, да започне тренировки без да има решение на единствения оторизиран орган, който би трябвало да олицетворява футболната власт. И всичко това без никакви последици, и без никаква реакция. Не, че не се е случвало, но чак да се стигне дотам, без решение на БФС, без заседание на комисия, без разглеждане на документите по случая да се поставят нещата пред свършен факт, досега не е било. При това всичко това е гарнирано с нахално позоваване на гражданските закони и пълното игнориране на БФС като единствената институция, която е овластена да решава футболните дела.
На практика футболния съюз не използва оперативната власт с която разполага и доволства с ролята на синекурен орган. Което рязко противоречи със статута му. Ако наистина вземането на решения и спазване на правила и норми е непосилна задача за Боби и ко, трябва да предоставят всичките права на друг орган и да се откажат от това тежко бреме. Една организация на самите клубове например би могла да свърши тази работа далеч по добре. Още повече, че самите клубове са заинтересовани да има точни правила, защото при една подчертано пиратска среда, каквато БФС създава към момента, всеки един може да бъде потърпевш.

Провалите на БФС

Сегашното ръководство на БФС кара осма година от своя безкраен мандат. Вече успяха да сменят три правителства, задава се четвъртото. По ирония на съдбата догодина и БФС ще трябва да узакони поредния мандат на Борислав Михайлов с някакъв формален избор. В досегашното царуване на Боби се случиха няколко доста позитивни събития, които той си приписа и на своето управление. Първо имаше някакви успехи на българските клубове, след това дойде ударът с телевизионните права. БФС намаза и от грабежа по време на тройната коалиция, но е видно, че добрите времена отминаха безвъзвратно. В последната година обаче нещата силно зациклиха и има все по силни индикации, че нещата не вървят на добре. Или поне досегашното сляпо придържане към статуквото вече не носи същия дивидент. Истината е, че за да се спаси нещо от останките на българския футбол трябва да се предприемат действия и реформи. Трябва да се прилагат и законите, доколкото ги има и са за всички. Трябва да се ръководи с по голяма инициатива и по-сериозен ангажимент. Трябва да се отговаря на обществените очаквания във всеки един момент. Ако приемем, че БФС по силата на правилата на ФИФА и УЕФА е някакво местно футболно правителство, то трябва да ръководи ежедневно процеса. Както между впрочем става в държавата, премиерът е навсякъде където се появи проблем. Президентът на БФС обаче го няма никакъв в кризисна ситуация. Втория и третия в класирането са се хванали за гушите, а реакция от страна на БФС няма. Вместо на секундата да решат казуса, те са се пуснали по течението и чакат напрежението да стигне своя предел. Щраусът си е заровил главата в пясъка и смята, че проблемът ще го отмине. Това е политиката на БФС в екстрени ситуации.

Какво може
да се случи

Ситуацията в българския футбол е достатъчно тежка, за да е влошава и самото управление на БФС. Ако властта си е на мястото и законите са все още меродавни, всички събития във футболния живот би трябвало да се решат, още преди да са стигнали до медийното пространство. Лицензи, договори, картотеки, разрешения, наказания, всичко това трябва да е ясно в оперативен план, а не е да е предмет на хипотези и догадки. Нарушителят на закона трябва да бъде наказван толкова бързо и ефикасно, че въобще втори път да не му минава мисъл да погазва правилата. А не като сега, да върши престъпления на принципа, ако мине. Няма как да мине, ако има футболна власт на място, която действа принципно и спазва своите собствени закони. Но при БФС всичко минава, защото на „Иван Асен 2” не им се занимава с тежка административна работа. Вероятно нямат и капацитет, защото всичко е свързано със средства. Но думите и делата рязко контрастират. На думи Боби Михайлов обяснява, че действа според закона, на дела всеки търси вратички и се надява на благосклонността и лежерността на съюза. А не трябва,защото се създават прецеденти, които вкарват футбола още по дълбоко в блатото. Какво лошо има веднъж завинаги да бъдат приложени правилата, и ако е писано дори да се премине към аматьорски футбол. За какво е необходимо това мъчение в условията на жестока финансова криза. Ясно е, че тези пари, които се харчеха във футбола ги няма и няма да ги има. Да вдигнат бялото знаме и да си признаят, че не могат да издържат. И БФС да подпомогне този процес с принципна позиция. Нямате стадиони, нямате детски футбол, нямате пари за заплати, откажете се от професионализма. Няма да свърши света! А тези, които наистина са направили нещо през годините да останат и да продължат. Пет клуба, десет клуба, колкото са толкова!
Сегашното вече дългогодишно ръководство на БФС работи в един режим, който отдавна го няма в държавата. Едва ли са предполагали, че ще дойде ден в който номерата на техния любим патрон Батето няма вече да вървят, но това време дойде. Ако Боби Михайлов наистина има интелектуален потенциал, каквито зачатки е показал през годините, трябва коренно да промени своята първоначална идея за управление. Изкара осем спокойни и приятни години по стария начин, за да му е уютно отсега нататък обаче трябва да промени нагласата си. В противен случай на следващия конгрес и той като предшественика си може да се почувства изненадан. Защото ГЕРБ имат кадри за всеки пост в държавата. А избирателите са едни и същи!