Английският мениджър

Хърбърт Чапмън създаде схемата WM и пое Арсенал по обява във вестник


Родината на съвременния футбол – Аглия, дава и един от легендарните треньори в зората на играта – Хърбърт Чапмън. Посредствен нападател, като треньор той печели много трофеи и превръщайки се в новатор, остава дълбоки следи в историята на играта. През 2003 г. той бе включен в Залата на славата на английския футбол. На следващата година по повод 70-годишнината от смъртта му в анкета на „Сънди Таймс” бе избран за най-великия мениджър в историята на Англия. На стария стадион на Арсенал – „Хайбъри”, бе поставен негов бюст, дело на известния скулптор Джейкъб Епщайн, а копие вече краси и новия дом на топчиите – „Емирейтс”.
Състезателна кариера на Чапмън не е особено успешна, той сменя доста отбори и не се задържа никъде задълго. Хърбърт се ражда в семейство на миньор, в което има още 10 деца. Учи минно дело в Шефилдския технически колеж. Голямата част от състезателната си кариера Хърбърт изкарва в аматьорски отбори, стремейки се да е близо до дома си и до подходяща работа. Той играе на позицията десен инсайд или нападател от втора линия.
До идването на Хърбърт, Нортхемптън два пъти поред завършва в долната половина на Южната лига. За кратно време на Чапмън се удава да

преобрази отбора

Постепенно Нортхемтън започва да играе организиран и ефективен футбол, различен от останалите. След успех над Суиндън с 4:1, лидерът на победените и английски национал Харолд Флеминг възкликва – „Вие имате нещо повече от отбор. Вие сте машина!”.
Нововъведенията на Чапмън, заедно с трансферната му политика дават резултат и през сезон 1908-09 г. тимът триумфира в Южната лига. Този сезон е и последният му като играещ треньор.
През 1912 г. Хърбърт поема втородивизионния Лийдс. До неговата идване йоркширци са 19-и от 20 участника. Лийдс е преобразен, вкарва 70 гола, но заради неравномерното си представяна завършва 6-и. Тимът играе резултатен и красив футбол, което качва средната посещаемост на „Елън Роуд” от 8 500 на 13 000 зрители. Следващият сезон 2 точки не стигат за промоция в елита. След началото на Втората световна война Чапмън изпълнява дълга си към родината и поема поста на директор във фабрика за боеприпаси.
След края на войната Хърбърт се завръща в Лийдс, но през декември 1918 г. напуска. Установява се в Селби, където става директор на фабрика за добив на нефт и въглища. Междувременно Лийдс е обвинен във финансови далавери, клубът не предоставя исканите документи и последва

изключване от Футболната лига

Пет от шефовете, в това число и Чапмън са с доживотна забрана да се занимват с футбол. Клубът е разформираван, играчите са проданени и на неговата база се създава днешният Лийдс Юнайтед.
На новата работа на Чапмън не му потръгва, сменя се собственика и през 1920 г. е уволнен. Тогава идва поканата от Хъдърсфийлд Таун за помощник-треньор на Емброуз Ленгли. От клуба помагат на Чапмън за отмяна на наказанието му. На 1 февруари Хърбърт официално е назначен за помощник на Ленгли, а скоро заема и шефския пост. През 1922 г. печели купата на Англия след 1:0 във финала срещу Престън Норд Енд. Това е първи важен трофей в историята на клуба. В спора за Суперкупата на страната с 1:0 е победен и шампиона Ливърпул.
В Хъдърсфилд тактиката на Чапмън отново е здрава защита и бързи контри, с използването на къси пасове. Хърбърт поема цялостния контрол в клуба, в това число и резервните състави, които били длъжни да използват същата схема. През сезон 1923-24 г. за първи път в историята си Хъдърфийлд става шампион. Следва успешна защита на титлата.
По това време

Арсенал е аутсайдер

в елита, без да е спечелил нито един трофей. Лондончани търсят заместник на уволнения треньор Лесли Нейтън. Шефът на топчиите сър Хенри Норис публикува във вестник „Athletic News” следната обява: „Футболен клуб Арсенал е открит за претенденти за мениджърския пост. Той трябва да бъде опитен, квалифициран, способен и с добър характер. Джентълмени, които могат да създадат силен отбор само с помощта на огромни средства, на нас не ни трябват”. Чапмън се отзовава на обявата, привлечен от възможността да работи в столицата в клуб с много фенове. Не е за пренебрегване и заплатата му – 2000 паунда, два пъти повече от възнаграждението му в Хъдърсфийлд.
През юни 1925 г. ФИФА изменя правилото за засада, като вече двама, а не трима защитници са нужни, за да не нападателят в офсайд. Това се прави заради понижената резултатност. Новостта принуждава Чапмън да създаде своето WM, като от обичайното 2-3-5 се преминава към 3-2-5. Двамата полузащитника винаги са на помощ на бранителите, което прави защитата по-стабилна.
В средняка Арсенал Чапмън работи без да бърза и

резултатите не закъсняват

През 1927 г. топчиите стигат до финала за купата, където губят от 0:1 от Кардиф Сити. Същата година Арсенал е в центъра на огромен скандал. Проверка от ФА доказва, че нападателят Чарли Бюкън тайно е получавал допълнително пари, нарушавайки лимита на заплатите. От цялата история го отнася шефът на клуба Хенри Норис, с доживотна дисквалификация. При следващия бос – Самюъл Хил-Ууд, влиянието на Чапмън се повишава. Хърбърт е активен при трансферите, а при привличането на Дейвид Джек от Болтън, треньорът напива преговарящите. Така смъква цената от 13 000 паунда на 10 890 паунда, което и така е било рекордна сума.
През 1930 г. Арсенал печели първия си трофей – купата на Англия след 2:0 във финала срещу Хъдърсфийлд. С 2:1 срещу шампиона Шефилд Уензди е добавена и Суперкупата на страната. Това е началото на доминацията на топчиите. Чапмън довежда до съвършенство схемата WM, където централният нападал Ламбърт е подкрепян от инсайдите Джек и Джеймс, а по крилата са Бастин и Холм. Отборът действа на контраатаки, с бърза игра на пас. Арсенал бил наричан „скучен” и „късметлийски”, но трофеите започнаха да идват в клубната витрина.
През сезон 1930-31 г. артилеристите печелят първата си титла с 8 т. пред Астън Вила. А 127-те гола в 42 мача и до днес са клубен рекорд. През сезон 1932-33 г. титлата е бисирана, този път със 118 гола и 5:0 срещу основния конкурент Астън Вила. През май 1933 г. Чапмън е поканен в националния отбор, който води в два мача – 1:1 срещу бъдещия световен шампион Италия и 4:0 срещу Швейцария.
През лятото на същата година Хърбърт печели последния си трофей – Суперкупата на Англия срещу Евертън (3:0). Спецът не доживява до края на сезона, а мачът на 30 декември срещу Бирмингам (0:0) му е последният. След простуда в ранните часове на 6 януари 1934 г. той умира в дома си в Хендън. Така той не доживява да види две поредни титли на Арсенал.